6 юни 2025 г.
18:00 – 20:00 ч.
Площадката на бившия Мавзолей, София
Модератори: Радослав Чичев и Леа Вайсова
Участници: Димитър Кенаров, Петър Денчев, Цветелина Йосифова
Визуална среда: Филип Бояджиев
Трети разговор от поредицата „МЕЖДУ МИНАЛОТО, КОЕТО Е НАПЪТ ДА СЕ СЛУЧИ, И БЪДЕЩЕТО, КОЕТО ВЕЧЕ Е БИЛО – РАЗГОВОРИ за обществото във времето“, в рамките на едноименната художествена инсталация на Красимир Терзиев. Поставена в сърцето на Градската градина тя е визуално и концептуално ядро на серия от разговори, които се стремят да дадат глас на най-дълбоките обществени тревоги, противоречия и възможности за промяна.
НАШЕ ЛИ Е МИНАЛОТО?
Днес повече от всякога е време да се обърнем назад – не за да се изгубим в носталгия, а за да потърсим кои разкази доминират, кои липсват и защо. Как се отнасяме към наследството на социализма – като бреме или като ресурс? Трябва ли да разрушаваме паметници, за да освободим пространство, и какво всъщност слагаме на тяхно място?
Разговорът ще навигира през понятия като идентичност, памет, пространство, политика на миналото и ще търси как тези теми моделират настоящето и представите ни за бъдещето.
Мавзолеят – като символ и физическа следа – отеква в разговора като “място на паметта”, но и като зона на съпротива и забрава. В дебата ще се срещнат въпросите за културното наследство, градската митология, разрушаването като политически акт и споделеното настояще като единствената територия, в която можем осъзнато да въздействаме върху миналото и бъдещето.
Теми и въпроси:
Ако се обърнем назад, какво минало виждаме?
Има ли разкази, които липсват? Какво се крие под и над повърхността на паметта?
Какво е разрушено, какво е останало – и защо?
Кога паметникът престава да бъде символ и става пречка?
Как социализмът се е настанил в културното ни наследство – и защо ни е трудно да го напуснем?
Можем ли да си "вземем" нещо от това минало, или трябва да го оставим напълно зад гърба си?
Събитието е отворено за всеки – минувач, жител, участник в градския живот. Площадката не е просто фон, а пространство на мислене, спор и въображение, подобно на древната агора – мястото, където обществото се събира, за да се припознае и преосмисли.
Единствено в настоящето можем да пренапишем миналото и да си представим бъдещето. Заповядайте в този отворен кръг на разговор, където паметта и въображението се срещат.